Границата между славния успех и пълния провал понякога може да бъде много тънка. Всички в отбора на Милан, както и привържениците на “росонерите”, са на път да го разберат. Преди точно един месец клубът и привържениците му бяха в огромна еуфория, а в момента са изправени пред неприятната реалност.
Когато Милан, изненадващо за мнозина, отстрани Наполи от Шампионската лига, тимът можеше да се похвали с първия си полуфинал в турнира от 2007 година насам, както и с това, че имаше големи шансове да се класира и за следващото му издание чрез позицията си в първенството. Сега обаче “Дявола” е сред отпадналите от ШЛ, и то след четвъртата си поредна загуба от градския си съперник, който получи възможността да се бори за трофея в надпреварата. Така че “росонерите” в този случай първо изпуснаха дивото, след като не осъществиха мечтата си за първи европейски финал от 16 години насам.
Миланският гранд обаче почти сигурно ще изпусне и питомното, а именно завършване в топ 4 на Серия “А”. Макар и през последните седмици тимът непрестанно да се движеше между третото и шестото място, то през цялото време дистанцията спрямо преките конкуренти беше в приемливи граници. Само три кръга преди края на първенството обаче “росонерите” се намират на петото място на четири точки от четвъртия Лацио. На тях им предстои домакинство на изпадналия Сампдория, но също така сблъсък в Торино с втория Ювентус и мач на “Джузепе Меаца” срещу Верона, който ще се бори за оставането си в елита до самия край. Така че изглежда изключително трудно Милан да си осигури участие в ШЛ и през следващия сезон.
Миланският гранд обаче почти сигурно ще изпусне и питомното, а именно завършване в топ 4 на Серия “А”. Макар и през последните седмици тимът непрестанно да се движеше между третото и шестото място, то през цялото време дистанцията спрямо преките конкуренти беше в приемливи граници. Само три кръга преди края на първенството обаче “росонерите” се намират на петото място на четири точки от четвъртия Лацио. На тях им предстои домакинство на изпадналия Сампдория, но също така сблъсък в Торино с втория Ювентус и мач на “Джузепе Меаца” срещу Верона, който ще се бори за оставането си в елита до самия край. Така че изглежда изключително трудно Милан да си осигури участие в ШЛ и през следващия сезон.
Лесно е да се посочи един главен виновник за цялата тази ситуация, но всъщност отговорността е споделена между няколко страни. През миналото лято клубното ръководство можеше да се възползва от чудесната възможност за оправдани инвестиции след спечелената титла на Италия. Тогава собствениците можеха да изберат дали да продължат с постепенното развитие на клубния проект, или да форсират израстването, но с потенциално още по-голяма възращаемост. В крайна сметка те избраха “по-лесния” вариант и решиха да се придържат към своята стратегия. При постепенния прогрес има голям риск от крачка назад в развитието с някой неуспешен сезон и точно това се получи в случая, като отборът по всяка вероятност ще регистрира най-слабата от последните си три кампании.
Наставникът на Милан Стефано Пиоли също допусна някои важни грешки, но не толкова тактически, колкото стратегически. Колкото и да повтаряше, че основният приоритет на отбора му е завършването в топ 4 на първенството, специалистът също се изкуши от славата на Шампионската лига и предприе твърде много ротации с цел съхранение на силите на основните си играчи. Той направи това макар и съзнателно или не да е наясно, че не разполага с необходимата дълбочина на състава, с която да се гони успешно представяне на два фронта. Така покрай четвъртфиналите и полуфиналите на ШЛ “росонерите” не успяха да победят редица непретенциозни отбори като Емполи (0:0), Болоня (1:1), Кремонезе (1:1), Специя (0:2). В крайна сметка изпуснатите точки от тези двубои по всяка вероятност ще се окажат решаващи за крайното класиране.
В повечето от тези срещи “Дявола” се представи на добро ниво, но просто нямаше кой да нанесе последния удар, с който да бъде отбелязан победен гол. Тук идват и разочарованията на играчи като Анте Ребич и Дивок Ориги. Вместо да се възползват от рядките си шансове за изява и да помогнат на отбора в тези наглед лесни мачове, те само потвърдиха защо са със статут на резерви. Към тях трябва да се добави и Шарле Де Кетеларе, който през този сезон така и не оправда похарчените над 30 млн. евро за него, които са огромна сума за миланския гранд. Що се отнася до лидерите в атаката на тима, те се представиха под очакваното ниво в ключовите сблъсъци с Интер. Доказани футболисти в големите мачове на “росонерите” като Оливие Жиру и Браим Диас бяха напълно обезличени от “нерадзурите” и в двата мача от полуфиналите на ШЛ, а в реванша същото се случи и с Рафаел Леао, на когото се възлагаха най-големи надежди.
